РОМА̀НТИКА ж. 1. Загадъчно очарование, приказност или необикновеност на нещо прекрасно, изключително или екзотично, което предизвиква силно вълнение, емоционална приповдигнатост, извисява човека; романтичност. Романтиката на морето няма да изчезне никога. Тя е в нежните изгреви и алените залези, в разбушуваната стихия и в ласкавото затишие. К, 1968, кн. 6, 3. Закърмен с борческия странджански дух .., подхранван от любовта му към Странджа, от нейната романтика и красота, .., Горо Горов отдава целия си съзнателен живот .. на учителското и публицистичното поприще. Ст. Апостолов, ЗСТ [еа]. Тия далечни примамливи имена звучат като имена на непознати цветя, пълни със слънце и някаква дива романтика на чернооки жени и неопитвани вина. Л. Михайлова, Разк., 108. Спасов постъпи в морското училище във Варна — от любов към лъскавите пагони, към двуострия кортик, към романтиката на суровия моряшки живот. М. Марчевски, П, 138. Сандбърг .. е успял да улови романтиката на влаковите пътешествия и желанието понякога да хванеш първия влак, за да отидеш максимално далече в търсене на собствените си цели. Д, 2008, бр. 27 [еа]. Момичето го влече романтиката. Покоряването на далечните планети. К, 1967, кн. 7, 6. Той ми превеждаше .. и аз с удивление установявах .. колко дълбоко се потапя в романтиката, която изпълва поезията на Дикинсън. Дем., 2002, бр. 141 [еа]. Романтика на старинния град. // Очарование, опиянение, съпровождащи любовно изживяване. Те всички имат нужда от .. малко любов. Любов, придружена с романтика. Б. Шивачев, ПЮА, 83. Той вече е преживял романтиката на младежката любов. Н. Доспевска и др., МС (превод) [еа]. За предишната си връзка .. тя разказва как това са били 2 години изпълнени с романтика и страст. ЖнТ, 2007, бр. 38 [еа].
2. Атмосфера на топлота и задушевност, идиличност, с която е обгърнато нещо, свързано с миналото. Името на Копривщица, заедно с тия на редица прибалкански и средногорски градовце .., крие част от романтиката на нашето минало. М. Арнаудов, ЖТИ ІІІ [еа]. Кътчетата от Копривщица, Трявна и Тетевен, с тяхната тиха печал и старинна романтика, .., звучат като някакви прекрасни живописно-музикални миниатюри с много настроение и красота. ОФ, 1958, бр. 4244, 3. Някога тук [в двора] влизаха и керваните от камили, които пренасяха стоката на юг, към пристанищата на Бяло море. Но тия кервани, .., навяващи романтиката на минали времена, отдавна бяха престанали да идват. Д. Димов, Т, 30.
3. Духовна извисеност, красота, възвишеност на борбата за свобода или на друг висок идеал и на героичния подвиг и саможертвата в името на такъв идеал. Съдбата на жената и преживяванията са изместени [в стихотворението] на заден план от суровата романтика на революцията. Ж. Иванов, ХС [еа]. Историческите му [на Ив. Вазов] драми привличат зрителя с героиката и романтиката на славните събития, с възраждане на националните митове за героя и саможертвата в името на общността, народа, рода. М. Иванова-Гиргинова, ЛД [еа]. Македония е оживяла на сърцето му [на Гоце Делчев] с романтиката на революционния подвиг, с тайнствената красота на Пирин и с мъките на роба. М. Арнаудов, ЖТИ VІ [еа]. Думите на Войводата [в „Горски пътник“] въвеждат героизма и романтиката на хайдутството и борбата за свобода. Н. Аретов, НМЛ [еа].
4. Идеализъм (в З знач.), откъснатост от действителността. Крайният радикализъм на Каравелов, неговата политическа романтика и днес е близка на голяма част от българската интелигенция. М. Арнаудов, ЖТИ ІІІ [еа]. — Ти плащаш данък на една овехтяла романтика, която няма нищо общо с действителността. А. Гуляшки, ЗР, 99.
— От фр. romantique ‘романтичен; романтик’ през нем. Romantik или рус. романтика.