РОМЀЙКА ж. Истор. Жена, която е жител на Източната Римска империя (Византия); византийка. Те, двете, .. бяха прекарали две години в царския дом в Преслав, дето царицата ромейка бе въвела и наложила свободните, изтънчени обноски на византийския императорски двор. Д. Талев, Съч. VІІ [еа]. Недоволните българи вече шушукаха, че се тъкми да се отметне от Тангра .. Че ромейският живот, ромейският разкош, ромейките са му замаяли главите. П. Бобев, ПО [еа]. В славянската махала живееше най-хубавата мома .. И ромейките бяха хубави и стройни, но в тази славянка сякаш слънцето беше слязло. Г. Попов и др., ШВ [еа]. Имаше нещо потайно и коварно в лицето на ромейката. П. Константинов, ПИГ, 33.