РОМЀЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до ромеи и до Източната Римска империя (Византия); византийски. Великият войвода бе изпратил други двама [съгледвачи] с повеля да се връщат в България, .., за да се поддържа постоянна връзка с престолнината на ромейската империя. Д. Талев, С ІІ, 93. Към края на V в. славяните .. заемали вече цялата страна на север от Средни и Долни Дунав, а от началото на VI в. те почнали своите чести нахлувания в ромейските провинции на Балканския полуостров. В. Златарски, ИБД 1970 [еа]. Огънят на бунта пламна на другия ден, .. Светнаха копията .., звъннаха мечовете, пропищяха първите стрели над ромейските гарнизони. А. Каралийчев, ПГ, 101. Немалко ромейски воини дойдоха на служба при Крум, избягали от Никифор и загубили вяра в ромейското оръжие. А. Стойнев, ЕНБ [еа]. Четиридесет и пет години цар Самуил и непримиримите му воини отстояват на Византия .. До него не може да стигне ни ромейски подкуп, .., ни ромейска заплаха. Н. Драгова, КО, 19. Ромейски пълководец. Ромейски летописец. Ромейска войска.