РОМЀЙЦИ мн., ед. ромѐец, м. Истор. Ромеи. Дрехите, които всеки ромеец носеше, начинът, по който живееше, всичко това се определяше не само от тежината на торбичката с монети, но и от мястото му върху стъпалата на обществената стълба. А. Дончев, СВС, 16. Требени, требени, та едва останали тук-там по малко, траките завинаги живееха с една отчаяна, ужасна омраза към ромейците. Й. Вълчев, СКН, 11. При Ресеник от Карастион се оттеглиха сетните живи ромейци, които три месеца удържаха обсадата на крепостта. П. Константинов, ПИГ, 47. Същият този Крум, ювиги хан, за да разгроми ромееца Никифор, повикал и жените. Всяка българка се учи на военно дело: да язди, да опъва лък. П. Бобев, ПО, 32. Дързостта на ромееца разгневи десетника на стражата тук и той нареди войниците си с насочени копия срещу нечаканите гости. Д. Талев, С ІІ, 58.