РОМОЛЀНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от ромоля; ромонене. Мярнаха ѝ се бели къщи, загубени в зеленина, счу ѝ се ромолене на речен бързей, облъхна я полъх на вечерник. О. Василев, Т, 71. Борис се вслушваше в ромоленето на реката и по нея налучкваше пътя. К. Калчев, СТ, 269. Удоволствието за очите беше най-вече в съзерцанието на сините и зелени води на езерото, .. те изглеждаха живи със своето тихо и проточено ромолене. Р, 1927, бр. 240-241, 1-2.