РОНА̀ЧКА ж. Селскостопанска машина, която оронва зърната на царевица, грозде и др. Царевичната роначка бръмчеше и сипеше в една кола чистото зърно. Ст. Станчев, НР, 164. — Тука е роначката. Какалашките падат отделно, зърното отделно. Ст. Даскалов, ЕС, 108. Уредите, които служат за преработване на гроздето, като роначки, преси и др., се правят напоследък .. от желязо. Н. Неделчев, ПКВ [еа]. Имаме машини за запарване на фураж, .., роначки за кюспе. ОФ, 1950, бр. 1902, 2.