РО̀НЕНЕ ср. Отгл. същ. от роня и от роня се. Момците донасяха с кошери и торби изсъхнали кочани за ронене .. Момите запретнаха ръкави, .., зарониха едри и жълти като смин зърна. К. Петканов, X, 225. Представете си тлаките за белене или ронене на царевица, .., където трудът и любовта, песните и свирните .. създават .. радост, за която ние .. още дълго има да мечтаем. Ив. Хаджийски, БДНН І, 38. Мина време и на фона на заглушаващия дъжд вече чувахме само тихото ронене на дребни камъчета. Д. Дончева, ТС (превод) [еа].