РО̀НЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Отделям, откъсвам едно по едно зърна от царевичен кочан, грозд, клас и др. Старият Пинтез беше понастинал, стоеше до печката с късо кожухче .. и мълчаливо .. ронеше царевица за кокошките. И. Петров, НЛ, 28. Винарите от Асеновградско първи започнали да ронят зърната и да отделят чепките, твърди изследователят Иван Дионисиев. Мон., 2007, бр. 2832 [еа]. Пресегна да си вземе грозде. Ронеше зърната едно по едно в устата си. Ив. Божанова, ЯГ (превод) [еа]. ● Обр. Евреите ронеха зърната на броеницата си с някакъв особен и неразбираем за минувачите екстаз на душевен мир. Д. Димов, Т, 29. // За птица — отделям, откъсвам части на растение (листа, цветове, плодове и др.), като ги кълва. Две палави врабчета се борят шумно в клоните на близкия вишнев храст и ронят белите цветчета. Ив. Мартинов, ДТ, 273. На десет крачки от мен върху офиката каца семейство червеновежди лещарки. Те бойко кълват и ронят по земята узрелите плодове. Ат. Георгиев и др., ЛР [еа]. // Поет. За вятър, дъжд и др. — правя да се отделят, да се откъснат и да паднат на земята части на растение (листа, цветове, плодове и др.). Ситен дъжд непрестанно ръми и рони последните жълти листа на оголелите тополи. Елин Пелин, Съч. II, 14.
2. За дърво, растение — пускам, отделям от себе си листа (или цветове, плодове и др.), които падат едно по едно на земята, обикн. при прецъфтяване, листопад, изсъхване и др. Бадемите и сливите ронеха цветове и постилаха хубави розови и бели губери в сянката, под своите клони. Д. Калфов, ПЮН, 22. Акациите по улицата ронеха тъжно дребните си пожълтели листа, а реката шумолеше приспивно и глухо. Д. Димов, Т, 26. Шибани от дъжда, дърветата ронеха своята шума. Ив. Давидков, КХ, 5. Презрялата нива се люлееше, ронеше зърно и коленичеше пред слънцето. К. Петканов, БД, 79. Нежните орхидеи ронят прашеца си и смесват аромата си с опияняващото ухание на цветовете на лотоса. К, 1966, кн. 2 [еа]. Рони роза прецъфтяла / кадифени листица, / готвят се за изпит вече / с грижи малките деца. Чичо Стоян, ЧК, 94. // За растение — отделям водни капки от повърхността си, които падат на земята. Есенните цветя свеждаха натежали глави и ронеха едри водни капки и разкъсани листенца. Д. Кьорчева, НЗ (превод) [еа]. Беше времето на пролетното топене. Денем голите дървета припукваха от влагата, ронеха тежки капки, отвсякъде се чуваше шуртене на води. Ем. Манов, ДСР, 62. Портокаловите дървета в градината ми .. ронеха капки от листата си. Хр. Кънев и др., ДЕБХ (превод) [еа].
3. Отделям, откъсвам частици от нещо меко и трошливо (хляб и др.). Под върбата до каменното корито се бяха наместили двамина божеци. Те ронеха трохи от един сух краешник в шепите си и лениво ги дъвчеха. А. Каралийчев, ПГ, 100. — Недей да рониш трохи на пода. // Троша, дробя нещо меко, трошливо (хляб и др.) на малки части, на трохи. Дрехите му дори бяха потънали целите в трохи, после отново ронеше хляба късче по късче. Ив. Серафимов, ХП [еа]. Тя взе яйцето, счупи го, обели го, отдели жълтъка .. и почна да рони жълтото сърце върху гърбенцата на патенцата. А. Каралийчев, ТР, 29. // Правя частици от нещо рохкаво (пръст, земя и др.) да се отделят, откъснат. Тихата вода бряг рони. Посл., П. Р. Славейков, БП І, 166. Поточе игриво, / бъбриво, щастливо / от връх планината / води си премята, / прескача скалите / и урвите рони. Елин Пелин, Съч. ІV, 1977 [еа].
4. Пускам дребни предмети или частици от нещо да паднат или да се сипят някъде. Гостите ровеха небрежно с подкованите си обуща измазаното коридорче, ронеха върху постланите черги тютюн и изтърсваха пепелта от цигарите си. Г. Караславов, ОХ, 74. Отишло момѐ напето / смин да сбира на полето. / Лудо младо го спогони, / момѐ бяга, цвете рони. Ив. Вазов, Съч. II, 97. И грабва в шепата си тя [Кармен] зърна, / по камъните рони ги с наслада: / две букви в двете техни имена / внимателно по плочите чертае. Ем. Попдимитров, СР, 166. // Правя да падат, да се сипят дребни неща някъде. Кацне кълвачът на смърча, .., зачука по дървото, чука и рони ситни стърготини. Гр. Угаров, ПСЗ, 48. Длетата потрепваха от звънките удари, ронеха сив прах и бавно потъваха в лъскавата твърдина. Х. Русев, ПЗ, 26.
5. Прен. В съчет. със с ъ л з и. Плача, като сълзите капят една по една от очите ми. Слугинята, .., зе да плаче, като видя госпожите си да ронят сълзи жално и да въздишат. П. Р. Славейков, ЦП II, 120. Аз много плаках за нея, Германе, да, аз роних много сълзи за покойната. Защото тя беше добра жена. М. Балабанов, ДБ (превод), 69. Славейче сиво в градинка пее, / .. и Ради дума: „Не ронѝ, Радо, тез жални сълзи; / твоето либе войвода стана, / десет му пъти име порасна, / име порасна по всички земи.“ К. Величков, Съч. І [еа].
6. Прен. Поет. В съчет. с д у м и. Казвам, изричам една след друга някакви думи. Била много добра християнка .. А тонът ѝ беше сладък като мед, макар да ронеше отровни думи. С. Ненкова, МЕ (превод) [еа]. // В съчет. със з в у ц и и др. Обикн. за звънец или метални предмети — издавам един след друг някакви звуци. Файтонът сега се движеше бавно, звънчетата на конете ронеха безредно угаснали звуци. Д. Талев, СК, 92. Някаква тъмна, сладостна песен ронят трепетни звънци. Й. Йовков, Разк. ІІІ, 71. ● Обр. Гъдулката рони ратайски въздишки и стонове, / изплували нейде из здрача на сивите спомени. Н. Стефанова, РП, 32. Славеят ронеше своите сладки и тъжни ноти. Ив. Вазов, Съч. XVI, 15. роня се страд. Хлябът не бива да се рони на пода.
РО̀НЯ СЕ несв., непрех. 1. Обикн. мн. За листа, цветове, плодове, зърна и под. — отделям се, откъсвам се едно по едно от растението и падам на земята, обикн. при листопад, узряване, прецъфтяване на растението и др. Хаджията седеше на одъра .. мълчаливо гледаше как се ронят листата на седемте кестена, които беше посадил някога в своя двор. А. Гуляшки, СВ, 316-317. От прегорелите класове се рони .. житно зърно и пада като сачми по острото стърнище. Елин Пелин, Съч. І, 154. Врабци чуруликат и се борят в клоните и белият цвят се рони над улицата. Й. Йовков, Разк. І, 164. Есента бе настъпила и жълъдите се ронеха. Н. Хайтов, ПГ, 70. // За частици от нещо — отделям се, откъсвам се от цялото. Релсите се олюляваха под тях, от скалата се ронеше пясък. Х. Оливер, ФЧК [еа].
2. За някакъв предмет или покритие — загубвам целостта си, като частици или малки късове се отделят, откъсват от мен. Вътре в сградата мазилката се рони, има течове и пукнатини. Нов., 2006, бр. 234 [еа]. Храненето на пациенти, които не можеха или не искаха да ядат, я довеждаше до яростна изнемога. Не можеше да гледа как хлябът се рони и супата изстива. В. Донкова, АП (превод) [еа]. Манол се оплака за пръв път тая нощ: — Къщата се рони, а няма кой да я гледа. Къща без жена не е къща. А. Дончев, ВР, 52. Заправил кале, обещал на султана до Великден да го изкара .. Деня го гради, нощя се рони. Д. Яръмов, БП, 125. Всичките майсторе думаха: / — Кому булката най-рано готви, / най-рано готви, най-рано дойде / да си донесе топла обяда, / да я вградиме в голямо сграде, / да се не рони девет години. Нар. пес., Цв. Минков, НБ [еа]. Две седмици след ремонта циментът се напука и почна да се рони. // За нещо рохкаво (пръст, земя и под.) — разпадам се, като от мен се отделят, откъсват частици. Земята изпръхнала се рони като захар. Елин Пелин, Съч. І, 149. Мъчителна, отчаяна гонитба със затъващи стъпки в пясък. Сипеят се рони. Крачка нагоре, хлъзгане надолу. Бл. Димитрова, ПКС [еа]. Имаше брегове, гъсто засадени с върби, някъде подпрени от колци и плетове, за да не се рони пръстта. Ив. Вазов, Съч. XXVІ, 44. Буен си порой протече; / страшно шумеше реката — / бряг ся над нея ронеше. П. Р. Славейков, Съч. І [еа].
3. Прен. За капки пот, сълзи, водни капки — потичам, стичам се една по една надолу. Ница теглеше вимето и от гладкото ѝ чело започваха да се ронят едри капки — изглежда, всяко физическо усилие вече ѝ причиняваше болка. К. Ангелова, ДП [еа]. Капки пот се ронят от сбръчканото изгоряло чело на дяда Добря. П. Тодоров, И I, 98. Разправя ѝ той тогава за тая жестока и мъчителна случка, а из очите му се ронят едри сълзи. Т. Влайков, Пр I, 122. От листата се ронеха капки, останали от снощния дъжд. М. Кремен, СС, 5.
4. Диал. За луната — минавам във фаза след пълнолуние. Може хубаво да стане, майсторе, — викам на Алито, — може Гогоша да направиме съветник. .. — Може, може, но месечината се, кай, разваля, а хубаво нещо не може да се случи, когато месечината се рони! Н. Хайтов, ДР, 127.
5. Прен. За думи, звуци и под. — разнасям се, прозвучавам в пространството един по един. Звъни песента под ясното небе, ронят се думите като зърна от тежки класове. Й. Йовков, СЛ, 145. Майка му [на Виктор] се изгърбва тайнствено, думите ѝ се ронят шепнешком, с многозначителни извивки и натъртвания. Др. Асенов, ТКНП, 52. Издекламира първите строфи. .. Как звънливо се ронеше из устата му руйната френска реч! К. Величков, ПССъч. I, 6. На Ирина се стори, .., че цигулката на диригента се кикотеше .., а ударите на пианото се ронеха като звън от падащи монети. Д. Димов, Т, 109. Чучулигата трептеше във висинето. Песента ѝ се ронеше върху главите на воините. Сл. Караславов, ВА [еа].
◊ На чужд гроб сълзи роня. Разг. Тревожа се излишно, без нужда за чуждо нещастие. Роня крокодилски сълзи за (по) някого или нещо. Книж. Ирон. Изразявам неискрено, лъжливо, лицемерно съжаление или съчувствие към някого или за нещо. През последните седмици и месеци все по-начесто политици, общественици, че и редовите граждани ронят крокодилски сълзи за това, че съдебната ни система не работи. Банк., 2008, бр. 22 [еа].