РО̀ПА ж. Диал. 1. Дупка в земята; ропка. Бабата изкопала една ропа, наклала в нея огън и турила отгоре една дъска. Д. Манчев, БЕ ІІ, 42. Той дълго поглед вперя / .. / по пепелищата, които сам и там / все още тлееха далеко по окопи — / като че някакви чудовища из ропи / подземни втренчаха през мрака там очи. П. П. Славейков, Събр. съч. ІІІ, 1958 [еа].
2. Малък ров, падина; рупа. Дечурлигата се спотайваха в ропите. Г. Караславов, Избр. съч. X, 67.