РОСА̀, мн. няма, ж. 1. Дребни водни капки по тревата, листата и повърхността на различни предмети, които се образуват при охлаждане на влажен въздух през ясни и хладни нощи и сутрини на топъл сезон. Росата се образува вследствие силното изстудяване на земната повърхност през ясните нощи. Особено много топлина губят грапавите и тъмните предмети като покривите на къщите, тревата и др. Геогр. V кл, 51. Из тревата и цветята росата лъщеше, нивите леко се вълнуваха от слабия утрен ветрец. Н. Попфилипов, РЛ, 113. Една сутрин .. слънцето току-що беше изгряло и росата още светеше по тревата и листата на орехите. Й. Йовков, СЛ, 95-96. Сутрин падаше дебела и студена роса. Септември беше към края си. Ем. Станев, ПЕГ, 120. Небето тъмнее, звездите се раждат една подир друга, мигат и сякаш тръпнат от хлад, а долу, по тревите и листата, бързо никнат капчици роса. Ас. Христофоров, И [еа]. И когато сипна пак зората, / от сълзите на нощта земята / бе покрита с бисерна роса. П. П. Славейков, СЩ 1916, 5. Утринна роса.
2. С предл. п о. Времето, когато има такива водни капки по тревата и листата (обикн. много рано сутрин). — Ще тръгнем рано, в четири часа сутринта. Ще стигнем на мястото по роса. Елин Пелин, Съч. ІV, 225. Майка им, врачката Милкана, .. карала Боня да ѝ обере билки в зори, по роса. А. Страшимиров, ЕД, 122. Додеше ли коситба, Вельо оставаше копачите сами, нарамваше дрехи и торба и спеше на ливадите. По роса гъстата буйна трева по̀ се реже. Ил. Волен, ДД, 53. Тръгнали ми са, тръгнали, / Иван и Руска двамата, / по роса сено да сбират, / сбирали сено до пладне, / от пладне купа наклали. Й. Стубел, РПС [еа].
3. Дребни водни капки, разпръснати във въздуха или по някаква повърхност. Дъжд валеше по-силен, по-едър. Върху платнището капките удряха като на барабан, малката палатка се пълнеше с влага и ситна роса. Й. Йовков, Разк. II, 187. Вътрешното великолепие на Колизея е надминавало всичко, което може днес да се въобрази .. Чрез машини са се изкарвали разни благовонни миризми и са се пръскали върху зрителите във вид на роса, която е разхлаждавала въздуха. К. Величков, ПССъч. III, 21. В кабинета се втурна една млада скиорка с елегантния си тъмносин костюм .. и с капчици роса по русокосата ѝ къдрава глава. Д. Калфов, Избр. разк., 190. По кестенявата му къдрава брада блестеше сребърен прах от роса. Елин Пелин, Съч. IV, 53. Низ ширните плодни простори / не трепва ни сърп, ни звънтяща коса — / то сякаш .. ангели с бели амфори / прелитат над тях и разръсват роса. Д. Дебелянов, Съч. [еа].
4. Диал. Лек летен дъжд. Небето бе замрежено с куршумени облаци. От тях сълзеше ситна и тънка като пара роса, която овлажняваше засъхналите листа на бурените около плета. Т. Влайков, Съч. І, 1925, 140. Ти го плюеш по лицето, пък на него са прави, че му капе роса от небето. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 163. ● Нар.-поет. Обикн. р о с а р о с и<л а>, р о с а з а р о с и<л а>. — Я ми дай, Боже, / ситен ми дъждец, / .. / роса да роси, / трева да никне. Нар. пес., СбНУ І, 238. — Ситна бе роса росила, / мътна бе река текнала, / млада невеста носеше. Нар. пес., СбВСт, 124. Па зароси ситна роса, / синурето се измокри, / синурето, сѐ полето. Нар. пес., СбНУ XLIV, 435.
5. Прен. Капки пот, които избиват обикновено по челото на човек при болест, физическо усилие, вълнение, горещина и под. Задухата притисна гърдите му .. Той .. избърса челото си, по което беше избила ситна, студена, нездрава роса. Г. Караславов, ОХ ІІІ, 29. След пържените пилета и дълбокия сахан с яйцата на очи, добре конвоирани от чашките с мастика и старо вино, по челото на Кючук Али избиваше едра, гъста роса. Д. Калфов, Избр. разк., 236. — Ти в сено спал ли си? .. Сънуваш и сънуваш нещо хубаво, пък усещаш как хладината гали лицето ти и по челото ти избиват капчици роса. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 165. Буле из баня излязло, / ситна го роса побило / в челото, между веждите. Нар. пес., СбНУ XLIV, 109.
6. Диал. В съчет. със същ. к а п к а или самост. Употребява се за младо момиче или млада жена, която е много хубава и свежа. — Ще турчат пак некоя, ще турчат .. — писна цялото село .. — за ханъми ги дал Господ, хубавици — капка роса. Ц. Гинчев, ГК, 137. И остана стрина Вида Вълковица черна вдовица с две белоризки момченца: Тинко и Велю. — Що си глупава, ма, омъжи се! Роса си. Ил. Волен, ДД, 50.
◊ Отърсвам се / отърся се като куче от роса. Диал. Неодобр. Оправдавам се лесно. Смитам роса. Диал. Бягам много бързо, стремглаво.