РО̀СЕНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до цветето росен, който се състои от росен. Срещу Спасовден слезли от китните дъбрави русалките. Те танцували вихрено, ветреели дълги руси коси .. Благославяли хляба с росенови и пелинови китки! Л. Йорданова, БНПР [еа]. Едно е сигурно: че през определено време се ходи на „росенови ливади“, гдето расте цветето росен, за да се намери изцеление от разни болести. БНТв ІV [еа]. Тръгнала е малка мама, / .. / през горица росенова, / да си бере ситен росен. Нар. пес., СбНУ VІІ, 9.