РО̀СЕР м. Разг. Росхар. Ранс седна на тапицираното с росер канапе и смръщи вежди с явното намерение да не пропусне нищо в разказа си. О. Иванова, ЕЧ (превод) [еа].

От нем. Rosshaar от Ross ‘кон’ и Haar ‘косъм’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)