РОСЍЛЯК, мн. няма, м. Диал. 1. Гъста роса по тревата. Кооператорките шляпаха боси и щом си измият изпонакаляните крака в каменните корита на голямата чешма, всичките ще си обуят гуменките да не им мръзнат краката в утринния росиляк. А. Каралийчев, НТИ [еа]. Кой ниже наниз в градината? Кой гази росиляка и протяга мокра ръка към гергините? .. Едно тънко момиче къса едрите цветове. А. Каралийчев, ПГ, 130.
2. Ситен дъжд; роса. Повече от час ръси ленив дъжд, сякаш бе есен. Матей се канеше да отиде на открития рудник, но росилякът го обърка. К. Колев, М, 118. Боже, като че ли не е в най-силна жетва, като че ли не е Петровден, ами като по Димитровден — ръми… ситен тънък росиляк. Р, 1926, бр. 225, 2.
— Друга форма: р о с ѝ л е к.