РО̀СНЍЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Метиляв (в 1 знач.). — А завали ли силен дъжд, обърне ли го на градушка, тогава — секне млякото до капка. Не си ли виждала, Манке, росничави овце, с подути муцуни и по тях пъпки, които се разраняват? Кр. Григоров, ПЧ, 77.