РО̀СТРА ж. 1. Истор. Ораторска трибуна в древния Рим, украсена с носове на пленени неприятелски кораби. Ростра .. По-късно така се нарича ораторската трибуна на Големия форум, украсена с носовете на корабите, които били отнети в морската битка при Антия през 338 г. пр. н. е. К. Василева, СНП (превод) [еа]. Самият Константин произнесе панегирика от една импровизирана ростра, после под звуците на оплакванията напръскаха с вино и обсипаха с цветя кладите, и подпалиха с факли сухите съчки в подножието им. В. Дудеков-Кършев, ЦН (превод) [еа].
2. Архит. Архитектурен елемент, украшение на колона във вид на древен плавателен съд (Ал. Милев и др., БТР, 1970).
3. Само мн. Приспособление за закрепване на лодки върху палуба на кораб (Ал. Милев и др., БТР, 1970).
— От лат. rostra, мн. от rostrum ‘корабен нос’ през рус. ростра.