РОСЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., непрех. и прех. 1. Непрех. За дъжд, роса и др. — валя слабо, с много дребни капки; ръмя. Дъждът все росеше ситен и постоянно ме наквасваше. Ив. Вазов, Съч. XV, 146. А пред очите му ставаше чудо: ситният дъжд, който росеше от тая сутрин, беше се превърнал в лапавица, а сега валеше сняг! Й. Йовков, СЛ, 89. Лодката се провира в безкрайния лабиринт от върби и каваци, ситни капки росят от надвисналите клони. С. Северняк, ИРЕ, 85. Навън росеше приятен пролетен дъждец. Δ Мъглата беше много влажна и росеше. ● Нар.-поет. Р о с а <р о с и ц а> р о с и<л а>. Росица роси, / тревица никне. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 58. Огън гори она страна, / ветър вее, не го гаси, / роса роси, не го гаси. Нар. пес., СбНУ ІІ, 14. — Мен е мома йодражела, / йодражела, йомилела, / кайно китка перуника, / кайно жълта куманишка, / от вършина роса роси, / от долана капке капе. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 8.
2. Само безл. росѝ. Вали слабо, с много дребни капки; ръми. Взе да роси и сеновчани, които само чакаха да падне дъжд, .., оставиха кой каквато работа беше наумил да върши. Й. Йовков, ЧСГ, 38. Нощта беше тъмна като в рог и почна да роси по малко. Т. Николов, СММ [еа]. Вонята на пушек, мърша, кръв, пожари .. изпълваше влажната нощ. Вече не валеше, а само росеше. Ем. Стаматова и др., ГД II (превод) [еа]. Тъмното небе се разплаква. Отначало роси, после усилва — завалява пороен дъжд. ОФ, 1949, бр. 1499, 6.
3. Прех. Диал. За дъжд, роса — намокрям леко, навлажнявам нещо, върху което падам, валя. Да ѝ кажеш на золва ти да ми чува две яболки, що ги крие во пазува, що ги роса не росила, що ги сонце не видело, що ги ветър не повеял, що ги очи не видели. Д. Талев, ЖС [еа]. Ветер го веет, роса го росит. Погов., СбНУ XІV, 137.
4. Непрех. За пот — появявам се, избивам обикн. по челото, лицето на някого при болест, физическо усилие, вълнение и под. Ръката му съвсем изтръпна, цялата лява плешка беше скована, студена пот росеше по правото му чело. Г. Караславов, Избр. съч. VІ, 294. // Прех. За пот — навлажнявам леко челото, лицето на някого, където съм избил. Раненият лежеше върху черджето .. Главата му, подпряна с възглавница, се движеше като махало, ситна пот росеше бледото безкръвно лице. Ем. Станев, ИК ІІІ и ІV, 501. Кат змии в тревата съскат / остри бляскави коси, / махат шопите юнашки, / пот челата им роси. Елин Пелин, ПБ, 127.
5. Непрех. За сълзи — стичам се по лицето на някого. Дядо Иван тепло ся Богу молеше: сълзи, пороени из очите му, като знак на чистосърдечната му молитва, росят. Ил. Блъсков, ИС, 102. — Царю, все същото е: диша тежко, / отворени очи със скръбен поглед / и от очите — все росят сълзи. Г. Райчев, ЕЦ, 92.
◊ Рося и капя. Диал. Последен сиромах съм.