РОТАТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Спец. Който се върти или е свързан с въртене около ос или точка. От избата .. не можаха да извадят сто и шестдесетте ролки ротативна хартия, която принадлежеше на печатницата. Ив. Мартинов, Пл, 1969, кн. 5, 46.
◊ Ротативна машина. 1. Печат. Използвана в полиграфията високоскоростна машина с цилиндрична форма за печатане върху хартия; ротационна машина. Трета група — ротативни машини. Тези машини носят названието ротативни (ротационни), защото най-важните части на машината се въртят непрекъснато в една посока. Ил. Рашков, ПТ, 28. Донкин и Бейкън изобретяват ротативната печатарска машина през 1813. Култ., 2006, бр. 28 [еа]. От освобождението на България център на печата става столицата. Тук биват монтирани най-добрите печатарски ротативни машини, които вадят огромни тиражи на ежедневните вестници. Серд., 1946, кн. 7-10 [еа]. 2. Вид устройство за хазартна игра, на чийто екран след пускането на монета или жетон се задвижват различни изображения, уцелването на които определя дали играчът печели или не; ротативка. Едни се блъскаха пред вратите на просторни салони, пълни с какви ли не ротативни машини, миниатюрни игрища за тенис, за футбол, за баскетбол. Ал. Бабек, МЕ, 142. В павилиона липсва рулетка, затова пък ротативните машини са в изобилие. Две дузини играчи от двата пола .. дърпат тежките ръчки, додето дисковете на апаратите се въртят с метален звън, за да застинат в съответна комбинация. Б. Райнов, ГС 1971 [еа].
— От фр. rotatif.