РО̀ТВАЙЛЕР м. Порода средно едри кучета с набито телосложение, с къса, гъста лъскава черна козина и с червеникаво-кафява окраска по краката, по предната част на шията и гърдите и др., които имат много силна захапка и се използват за охрана и при преследване. Сред добре подрязаните храсти на полянката забеляза черно-кафявата фигура на едър ротвайлер. Опасен звяр, преди стотици години древните римляни са използвали подобни кучета за охрана на стадата си. В. Лаптев, ЗН I (превод) [еа]. Тя настояваше за доберман, ротвайлер или немска овчарка, но Попи непрекъснато отхвърляше идеята за куче пазач. Н. Розова, СЖ (превод) [еа].
— От нем. Rotweiler.