РО̀ТМИСТЪРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до ротмистър. — Това се казва щастие, милостива графиньо, — каза стройният господин, облечен в ротмистърската униформа на червените хусари. Д. Стоевски, ГС (превод) [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)