РОТО̀НДА ж. и (остар.) рото̀нд м. 1. Само ж. Архит. Кръгла постройка, обикн. с купол и разположени в кръг колони. В ротондата „Св. Георги“ много сполучливо са разрешени въпросите за обемните величини и тяхното взаимоотношение. Ст. Михайлов, БС, 175. В своя дворец в Антверпен [Рубенс] построил специална ротонда, в която съхранявал античните си колекции. Хр. Ковачевски, СК, 119.
2. Книж. Остар. Връхна женска дреха — дълга пелерина без ръкави, разпространена през ХІХ и началото на ХХ в. Една вечер госпожа Гавраилова с мъжа си под ръка, увита в хубава ротонда, бавно заминаваше из широката Княжеска улица. П. Тодоров, Събр. съч. I, 1979 [еа]. — Да, — каза тя сепнато и сърдито, като си развързваше ротондата. Ив. Вазов, Съч. IX, 35. Ето я най-напред една госпожа, обвита цяла в дълъг плюшен ротонд, с хубава шапка. Т. Влайков, Мис., 1889, кн. 1, 6.
— От лат. rotondus ‘кръгъл’ през нем. Rotonde и рус. ротонда.