РОШАВОГЛА̀ВЕЦ, мн. -вци, м. Човек с рошава коса, глава; рошльо. Тоя миг из кривата улица .. изскача една стара разкривена двуколка, влачена и тикана от пъстра група дечурлига. Отгоре е качен един босоног рошавоглавец. Чудомир, Избр. пр 1971, 257. „Аз бях един рошавоглавец — дълга коса, идваща ми до раменете“. М. Кремен, РЯ, 291.


Източник: Речник на българския език (онлайн)