РОЯ̀ВА ж. Диал. 1. Жужене, бръмчене на пчели. Чу роявата на пчелите, веселата свада на врабците и долови един тънък, сладък глас. К. Петканов, ДЧ, 291.
2. Далечен глъч, глъчка, врява (в 1 знач.); гълчава, ручава. Радостните викове на работниците, звънливите гласове на разсънените и обезпокоени птици Мита долови като далечна роява. К. Петканов, ЗлЗ, 134. Що ми са чуе роява / роява, пуста гълчава? / Дали са моми влачени? Нар. пес., СбВСт, 431.