РОЯ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Спец. Процес, при който част от младите пчели от пчелното семейство заедно със старата майка се отделят като рой, напускат кошера в търсене на ново жилище; роене. Стига се до явлението рояване, при което голям брой пчели работнички се отделят заедно с майката в ново семейство. Б. Бижев, СП, 50–51. Той [първият рой] е най-голям и с него излизат голямата част от пчелите. След 7-8 дни се излюпва новата майка и тя излиза с част от останалите пчели и ако пчеларят не се намеси, процесът на рояване може да продължи. ПВ, 2004, бр. 12 [ea]. Пчеларите използват редица методи за контролиране или предотвратяване на рояването, тъй като то става причина за намаляване на добивите на мед.