РОЯ̀Л м. Клавишен музикален инструмент, голямо пиано с корпус с криловидна форма и капак върху хоризонтално разположените струни и с механична част. Закрит зад паравана от китайска хартия, показваше лъскавия си капак голям концертен роял. Д. Добревски, БКН, 46. Някой е вдигнал капака на стария олющен роял и се опитва да налучка някаква забравена мелодия. Св. Минков, ДА, 37. Шарените реки на тълпата течаха по черната политура на вдигнатото крило на един роял. Бл. Димитрова, ПКС, 251. Композиторът .. седи на малкото кръгло столче пред рояла и ръката му машинално играе по чистите бели клавиши. П. Незнакомов, БЧ, 78.

— От фр. royal.


Източник: Речник на българския език (онлайн)