РОЯЛЍСТ м. Полит. 1. Истор. Привърженик на роялизма по времето на Френската буржоазна революция. През лятото на 1795 г. роялистите се опитали да възстановят монархията. Бунтът им бил смазан от артилерията, командвана от младия генерал Наполеон Бонапарт. Ист. VІІІ кл, 58. Пламенен роялист през юношеските си години, той [В. Юго] преминава постепенно на републикански позиции. Н. Лилиев, Съч. ІІІ, 155. Понятието „емигрантска литература“ е въведено от Георг Брандес в голямото му съчинение за европейската литература, където датският критик го отнася към литературата на избягалите от терора след Френската революция писатели роялисти. ЛИК, 2008, кн. 12 [еа].
2. Привърженик, поддръжник на роялизма като една от формите на монархическо управление. От едната страна се намираха гладните работници от фабриките на Билбао.., а от другата — наварски взвод от заклети роялисти. Д. Димов, ОД, 201.
— От фр. royaliste.