РУБЀНЦЕ, мн. -а, ср. Остар. Умал. от рубе; рубийка. — Чичо Йорге, — подвикваха Апостоловите деца — дай барем едно рубенце. Д. Немиров, Б, 64. Мама Драганка плетеше / .. / На всяка витка жълтичка / на средна витка рубенце. Нар. пес., СбВСТ, 395.
