РУБИЀ, мн. -та, ср. Диал. Рубе; рубия. В стената е зазидана каса от средата на миналия век. Тя е била пълна със златни лири .., рубиета, бешлици. А. Каралийчев, С, 41. Христо Хината, богат търговец .., решил да се пресели .. от Казанлък в Одеса .. и за спомен дал [на съгражданите си] 2500 рубиета за съграждане ново здание за училище. Д. Маринов, ИБЛ [еа]. Майка ѝ като че се беше подмладила от самата дума „мир“, която чу от хаберджията и му спусна в ръката едно чарклия рубие мюжде. Ц. Гинчев, ГК, 167. Да докараш четириесе мъски / да товариш само сухо злато / .. / Да докараш още девет мъски / да товариш ситни рубиета. Нар. пес., СбНУ V, 90.
— От араб. през тур. rubu.