РУБЍНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рубинен. Тя [стаята] била нещо невиждано. Стените ѝ покрити с кристали, на огнището блещукали рубинови камъни. А. Каралийчев, ТР, 131. Беше [таркан Севар] сам. Сдържан и величествен на коня .., с дясна лапа .., оживена от голям рубинов пръстен. Й. Вълчев, СКН, 324. Устройството е удивително просто: мощна .. лампа във форма на спирала, обграждаща цилиндър, направен от синтетичен рубинов монокристал. Пол., 2010, бр. 316 [еа]. Виното имаше топъл рубинов цвят, изпускаше сякаш някаква своя вътрешна светлина. П. Вежинов, НБК, 119. Елка трепна и нададе плах вик: — Убодох се. Наистина, върху показалеца на лявата ѝ ръка се червенееше малка рубинова капка кръв. Г. Райчев, Избр. съч. І, 122.