РУБРИКА̀ЦИЯ, мн. няма, ж. Спец. 1. Разделяне на текст в журналистическо издание, научно или друго произведение на отделни рубрики, раздели, обособени части, отделени графично една от друга; рубрикиране. През 1923 г. в САЩ се появява „Седмичен магазин за новости — Тайм“, които със своята нова система за рубрикация .. с отделна постоянна тематична рубрика, поддържана от широк кръг изтъкнати автори .., преобрази структурата на дотогавашните седмични издания. М. Младенов, ТЖТ [eа]. Да предвидиш всички предвидими възможности, да ги анализираш и систематизираш (в този пункт изключително функционална се оказва стратегията на рубрикацията), е усилно умозрителен експеримент, който би стоял уместно на страниците на учебник по формална логика. ЛВ, 2007, бр. 40 [eа]. Рубрикацията на научен текст включва обособяването на отделни раздели в него със заглавия, подзаглавия и определена номерация в съответствие с логиката на научния труд.
2. Съвкупност, система от рубрики, раздели в текст. Сполучливият подбор на заглавието може да насочи читателя към въпросите, които са изложени в книгата. По тези причини заглавието на книгата изпъква като най-важен елемент в нейната обща рубрикация. Г. Върбанов и др., НТ, 48. Важен етап от подготовката на всяко печатно издание е шрифтовото и композиционното оформление на рубрикацията.
— От лат. rubricatio.