РУГА̀НИЕ, мн.-ия, ср. Остар. Книж. Ругатня. Скоро чухме да се отварят порти и след малко целият хан екна от страшни и сърцераздирателни викове, сред които смътно стигаха до ушите ни .. псувни и ругания. К. Величков, ПССъч. І, 33. Тая заседнала в сърцето му ярост намери свой израз в .. в най-люти .. ругания и клетви. Д. Талев, С, 73. Опитаха се да ги [конете] успокоят .., но търпението на славяните скоро се изчерпа и с диви ругания те вдигнаха над тях .. бичове. Ст. Загорчинов, ЛСС, 13.