РУГА̀ТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Ругателен. Учениците отказали да посещават часовете на един преподавател, докато не се извини за ругателските думи по адрес на ремсовата организация. Др. Асенов, ТК, 179. Той бързо стъкми една ругателска песен, в която нарича чорбаджията вагабонтин и крадец. А. Гуляшки, СВ, 25. Познавам артисти, които са си патили заради отвратителния тип, пресъздаден от тях на екрана .., заплашвали са ги с побой, получавали са ругателски писма. Г. Данаилов, КОС, 39. Ругателска статия.


Източник: Речник на българския език (онлайн)