РУДНИЧА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Работник в рудник; миньор1, рудокопач. Като член на една комисия за проверка условията на труда в мина „Перник“ той [Димо Хаджидимов] представя обстоен доклад в защита на рудничарите. Б. Кастелов, ДХ, 187. Пристигаме на забоя — там, където полуголи рудничари с компресори в ръка свличат въглищните пластове. Н. Фурнаджиев, МП, 76. — Под печат е Вашият „Дневник“ .. Имате ли спомени с миньори, металурзи, геолози? — Имам много спомени с рудничари. Н. Хайтов, ТКБ I [еа]. Особено място в това [стачното] движение заема героичната борба на пернишките рудничари. Ст. Благоева, ГД, 48.
2. Остар. Човек, чийто занаят e свързан с копаенето, добива на руда; рудар, рудокопач. Евлия Челеби пише: „Раята рудничари, които се ползуват с пълна свобода и облекчение от всякакви налози, обработват рудите на медта и среброто“. Б. Пенев, ИНБЛ І [еа]. В Чипровец .. се добивали златни, сребърни, железни и медни руди. Там имало много трудолюбиви и свободни рудничари. Н. Станев, БИ [еа]. Към XV в. навлизат в страната и рудничари от Унгария. Г. Трайчев, ДК [еа].