РУДНИЧА̀РСТВО, мн. няма, ср. Занаят на рудничар, на човек, който изкопава, добива руда; рударство. В рожденските рудници има следи от рудничарство още от средните векове. Г. Трайчев, М [еа]. Като един от най-даровитите студенти на Академията бил изпратен [Ломоносов] в чужбина .., където .. изучавал химия, металургия, рудничарство. Ист. VІІІ кл, 134. Описваше пълната разруха, в която се намираше стопанството. Рудничарството бе крайно западнало, манифактурите за производство на платно .. бяха разрушени. Вл. Мусаков, ИБ (превод) [еа].