РУДОДО̀БИВ, мн. няма, м. Добив, добиване на руда; рудодобиване. В „Горубсо“ — Кърджали считат, че добивът на злато и сребро е основната перспектива за развитие на рудодобива в Източните Родопи. С, 2004, бр. 3954 [еа]. Японците разполагаха с технология за рудодобив на 7000 метра под земята. Н 55, 2007, бр. 42 [еа]. От Българската минно-геоложка камара отчетоха най-сериозно отражение на кризата в рудодобива. В подземния рудодобив някои дружества са преустановили добива. Д, 2009, бр. 188 [еа]. Компании от рудодобива.