РУДОКО̀П м. Остар. 1. Рудар, миньор1; рудничар, рудокопач. Син на рудокоп .., още като дете героят [в пиесата] е слушал как е пеела рудата от радост, че ѝ се дава възможност да види света. Н. Лилиев, Съч. ІІІ, 237. Правителството е длъжно да определи точно колко ще се плаща всекиму .., като захванеш от докторите и свършиш с рудокопите. ССГ (превод), 45. Тоя тогавашен малък градец [Чипровци], .., според Иречек, бил населен със саксонски рудокопи, но отдавна претопени в българска народност. Д. Маринов, ИБЛ [еа].
2. Рудник (в 3 знач.); рудище, рудница. Известният родопски писател Васил Дечов твърди в една своя статия .., че сам е виждал незаличени следи от рудокопи по двата бряга на Манастирската река. Н. Хайтов, МЯ [еа]. В непосредствена близост има развалини на голямо селище, а също така и останки от стари рудокопи. Археол., 1990, кн. З, 13.