РУЍНА̀ ж. 1. Обикн. мн. Остатък, отломка от разрушена, срутена стара сграда, постройка или от селище с такива постройки; развалини, останки. До устието на високия бряг се виждат купища от почернели и буренясали камъни. Това са руините на старата римска крепост. ПЗ, 1981, кн. 10, 18. Чипровци е древно селище. В околностите на селото има руини от стар град. Й. Радичков, ГСП, 29. След бомбардировките .. от внушителната сграда [резиденцията на президента] са останали само руини. Дем., 2002, бр. 52 [eа]. В другия край на поляната съгледа някаква неравност — може би руина от стопанска постройка. Г. Спасов, ЦЗ (превод) [eа]. Щеше ли градът да се превърне в руини като старата столица на Асеневци? Ст. Мокрев, ЗИ, 30. Руини от средновековна стена. Древни руини.
2. Сграда, постройка, обикновено стара, която е полуразрушена, почти рухнала; развалина. Пред тях се показа стара колиба с пробит покрив и озъбени зидове .. Една бухлата липа разстилаше тъмната си корона над тая руина. Ем. Станев, ТЦ, 101. Влезе в старата руина — отгоре небето се издигаше над главата ѝ като покрив. Ив. Божанова, ДС (превод) [eа]. Черквата „Свети Георги“, строена през 1861 г., днес е руина. Сега вярващите .. палят свещи .. на зеещите прозорци на храма. Тема, 2008, бр. 52 [eа]. Глуха руина над тях се издига / бивши дворец на възторзи крилати. Ив. Вазов, Съч. ХХVІІІ, 143.
3. Прен. Човек, който е грохнал, изнемощял поради болест или старост; развалина. Едничкия жив човек, когото срещнахме .., беше един 80-90 годишен старец .. Тая руина .., това неземно вече същество още крачеше и дишаше. Ив. Вазов, ПЕМ, 70. Хората около мен умират или заболяват от старческо слабоумие, а аз оставам — една физическа руина с буден младежки интелект. С, 2005, бр. 4660 [eа]. Болестта го е превърнала в руина, едва се движи.
4. Прен. Обикн. мн. Съхранена част от нещо, което вече не съществува, което е унищожено; останки, развалини. След Първата световна война от руините на Хабсбургската империя възникнаха няколко независими държави. ЛВ, 2008, бр. З [еа]. Всичко трябваше да се възстановява едва ли не от пепелищата, от руините на старата, рухнала след победата власт. Ив. Мартинов, СНУ, 51.
— От лат. ruina ‘развалина’.