РУ̀КВАМ1, -аш, несв.; ру̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За вода, течност — потичам внезапно, изведнъж и в голямо количество, силно и буйно; бликвам. Измъкна затулката [на чучура] и в първия миг рукна силна струя. Бл. Димитрова, ПКС, 277. Изведнъж плисна проливен дъжд. Из каменистите урви рукнаха бучащи порои, запенени и грозни. П. Бобев, ЗП, 117. Снежните преспи се стопиха, рукнаха мътни реки и повлякоха паднали дървета, пръст и камъни. М. Марчевски, П, 65. Една от жените я сграбчи и блъсна главата ѝ в железните перила на леглото. Почувства как от носа ѝ руква кръв. Б. Дамянов, АУН (превод) [еа]. // За дъжд — изведнъж започвам да валя много силно, да се лея обилно; лисвам, плисвам. Прокънтяват оглушителни гръмотевици, блясват страхотни мълнии и руква такъв дъжд, какъвто никой не може да си представи. Л. Мелнишки, К, 7. // За пот, сълзи — потичам обилно, в голямо количество. Лазар Глаушев се обърна към старците, а по бледото му чело и по лицето му бе рукнала пот на едри капки. Д. Талев, ЖС, 292. Сълзата, едра и неочаквана, капна върху листа .. Още сълзи рукнаха по бузите ми, потекоха по-бързо от първата по нейната диря. Бл. Димитрова, ПКС, 332-333. ● Обр. Зад гористите върхове на изток се показа слънцето .. Потоци от светлина рукнаха над полето. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 33. Обичаше да ходи на концерти .. У него рукваше такъв могъщ поток от образи .., какъвто никога не го завладяваше над писалищната маса. Л. Дилов, ПБД, 168.
2. Прен. Остар. За множество от хора, навалица — изведнъж тръгвам, отправям се стремително в някаква посока, към нещо; спускам се, втурвам се, хуквам, руквам се. Църковната служба се свърши. Навалицата рукна навън. А. Каралийчев, НЗ, 166. Из улиците и пред двора тичаха жени да гледат .. Към каруцата рукнаха и всички ония, които бяха в мелницата. Й. Йовков, ВАХ, 128. — И чехите имат босилек, браво! — обажда се трети. И рукват да гледат босилека. Ал. Константинов, БГ, 36. Рукнали като пчели на мед. Погов., П. Р. Славейков, БП ІІ, 100.
3. Прен. Поет. За спомени, мисли и под.— внезапно изникваме в съзнанието на някого и се сменяме едни с други в бърза последователност. Понякога спомените на далечната и красива младост рукваха в съзнанието му и го разведряваха. Г. Караславов, Избр. съч. І, 75. Мислите ми рукваха против волята ми все натам, към предмета на мъчителния ми интерес. Бл. Димитрова, ПКС, 146.
4. Диал. За огън — пламвам, разгарям се. Притуря още дърва в огъня и той руква по-силно. Т. Влайков, Пр І, 6. Подухай огънът да рукне. Н. Геров, РБЯ V, 89.
РУ̀КВАМ СЕ несв.; ру̀кна се св., непрех. Остар. и диал. Руквам (във 2 знач.); спускам се, втурвам се, хуквам. По причина на ненадейното смущение, което стана в Гюргево .., жителите му, подплашени, рукнаха са да бягат кой накъдето му видят очите. НБ, 1877, бр. 75, 292. Златна младеж из средите на българския народ са рукна като буен порой в Сърбия. СПл, 1875, бр. 22, 25. Една от тия страни, в която повече от другаде са рукнаха български юноши, е Русия. Ил. Блъсков, ДБ, 32. Секи, който искал да стане имотен, изведнъж са рукнал в то Средоморье и населението му пораснало извънредно много. Ив. Богоров, С, 48.
РУ̀КВАМ2, -аш, несв.; ру̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. ру̀кнат, св., непрех. и прех. Диал. Виквам (в 1 знач.). Жените рукнаха: това бяха Петровица, Стоилица и Боньовата сестра, които Николица беше скрито събрала в село. А. Страшимиров, EД, 188. — Ще търсим правдата и ще я намерим .. Тя е затворена, потъпкана, но стига да я рукнем, и ще се обади. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 191. Сьоднете, моми, сьоднете / да ще го моми, рукнем / да щем да го викаме: / — Алисе, либе Алисе / какво ми найде махана? Нар. пес., СбСт, 248. Га идете под селото / .. / та рукнете, та пейнете. Нар. пес., СбВСт, 22. руквам се, рукна се страд.