РУЛ, ру̀лят, ру̀ля, мн. ру̀лове, след числ. ру̀ля, м. Мор. Кормилно устройство на кораб или друг плавателен съд. — Това е рулят на кораба. Капитанът задвижва .. огромното колело и смига на матроса: — Не беше ли кормило! — Тъй де, ама по моряшки — рул. П. Незнакомов, СП, 124. Капитанът улови руля и оправи хода на лодката. П. Вежинов, ДБ, 59. Една огромна вълна отнесе руля и корабът остана без управление. Ст. Стратиев, СВМ, 115. През 1268 г. Генуа получава разрешение да се снабди от кралските гори с дървета, предназначени за изработката на корабни мачти и рулове. В. Илиева, ИКП (превод) [еа].

— От хол. roer през рус. руль.


Източник: Речник на българския език (онлайн)