РУЛА̀ДА ж. 1. Муз. Низходящ или възходящ пасаж от музикално произведение, изпълнен в бързо темпо, с характерен бърз преход от високи към ниски тонове или обратно (най-често в партиите на колоратурните сопрани). Едно сопрано закърши глас в стакати, трели и рулади, изпълнявайки с най-грациозна хладина и точност ария из „Травиата“. Т. Берберов, ВП (превод) [еа]. Зачуха се тънки, мелодични звукове .. Те се лееха плавни и сребристи, издигаха се нежно, понижаваха се сладостно, сипеха се на кристални рулади. Ив. Вазов, Събр. съч. ХV, 1978 [еа]. Глук смята, че мястото на безсъдържателните традиционни колоратури и брилянтни рулади в операта трябва да се заеме от строгата и съдържателна мелодия. Л. Сагаев, КО [еа]. Тримата пътници чуха импровизираните скрибуцания и игриви рулади на изкусните цигулари, които .. изтръгваха от лъковете си звуците, предназначени да веселят гостите тази вечер. Б. Миндов, П (превод) [еа].
2. Книж. Поредица от звуци в песен и др., при които има бърз преход от ниски към високи тонове или обратно. Рояци пойни птици пеят в листака, невидими славеи пролетес ронят своите кръшни, кристални рулади. Ив. Вазов, Събр. съч. ІХ, 1976 [еа]. От дворцовия парк се обади славей. Друг в градската градина му отговори. В бистрата нощ тия небесни рулади се лееха като струи от някаква далечна .. река. О. Сапарев, ИС [еа].
— От фр. roulade.