РУМЕЛЍЕЦ, мн. -ѝйци, м. Истор. 1. Лице, което живее в Румелия (провинция в Османската империя, която заема Балканския полуостров). В процеса на развитието му [на кърджалийството] към него започвали да гравитират все по-широки слоеве от обезземлени или малоземлени румелийци. Начален тласък за появата на това специфично .. в Румелия явление дала практиката на .. аянските дружини. В. Мутафчиева, КВ 1993 [еа]. В яростта му сега се изливаше поколения таената омраза на анадолеца към румелийците — към хората, живели в богата земя. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 142. Началникът на просветата, директорката на прогимназията и .. началникът на финансовото управление — румелиец, съгражданин на Хурие ханъм .., направили план да ме изпратят в някое село, за да оставят Хурие ханъм на моето място. С. Хафъзов, Ч (превод) [еа].
2. Лице, което живее в Източна Румелия (автономната област в Османската империя, на територията на Южна България, създадена по силата на Берлинския договор от 1878 г.). Конгресът определи двама делегати .., за да поднесат на европейските кабинети всеобщото желание на румелийци за присъединението им към Княжеството. С. Радев, ССБ І [еа]. След Съединението румелийското политическо лоби (т. е. организираният начин, по който румелийските българи гласуват в Княжеството, след като се присъединяват към него) има силно влияние в последвалите общи избори, докато гласоподаването на населението на свободното Княжество е същински срам. Ат. Славов, Ш [еа]. „Първото впечатление на всинца ни — пише един румелиец — беше, че подир като вкусихме от свободата .., подписана от султана в Сан Стефано, ние не можехме пак да се подложим на един режим, състоящ се от едно ново издание на вилаетските закони“. С. Радев, ССБ І [еа].