РУМЕНЀЯ, -ѐеш, мин. св. руменя̀х, прич. мин. св. деят. руменя̀л, -а, -о, мн. руменѐли, несв., непрех. 1. Ставам румен, придобивам румен, светлочервен цвят; поруменявам1, поаленявам, порозовявам, почервенявам. Противоп. побледнявам. Вика тя още веднъж и засрамена, че не я чуват, спира се, бузите ѝ още повече руменеят, очите ѝ овлажняват. Й. Йовков, ПК, 81. Начинът, по който я гледаше, докато ѝ говореше, караше лицето ѝ да руменее от срам. С. Събева и др., ЛН (превод) [eа]. Слънцето още не беше изгряло, но небето руменееше. Д. Добревски, БКН, 12. На запад се надигна бял облак, кацна върху далечните ниви и бавно почна да руменее. К. Петканов, ОБ, 199. Сиянието на зората почна да руменее. Д. Димов, ОД, 273.
2. Прен. Поет. Имам румен, светлочервен цвят, изпъквам с румения си цвят; руменея се, аленея, аленея се. Група ученици под строй си отиваха в пансиона .. Изпод черните калпачета бляскаха дяволити очи, руменееха бузи. В. Геновска, СГ, 106. Ходеше обикновено небръснат, но под посивялата четина лицето му руменееше като у младеж. А. Гуляшки, СВ, 39. Ние минахме край зеленчуковата градина .. Виждаха се нависнали краставици, руменееха домати. С. Ставрев, ТСП, 42. На всяка крачка руменееха едри вкусни гъби. Гр. Угаров, ПСЗ, 506. Хоризонтът още руменее от залеза, а по небето.. вече плахо притрепкват звезди. Б. Трайков, ВО, 43.
РУМЕНЀЯ СЕ несв., непрех. Поет. Руменея (във 2 знач.); аленея, аленея се. Женда не се спираше на едно място .. Руменее се лицето ѝ сред жегата. Й. Йовков, СЛ, 105. Крайпътните шипки тъй се руменееха, че даваха на пролетния ден момински изглед. К. Петканов, ЗлЗ, 227. След залез слънце вечерната заря дълго още се руменей зад леката дантела бели облаци. П. Тодоров, И І, 124. Прозрачни мъгли още се пластяха в гънките на урвите на Рибарица, но снежната ѝ корона се руменееше вече от отблясъка на възточната заря. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 150.