РУМЕНОБУ̀З, -а, -о, мн. -и, прил. Който има румени бузи, страни; руменобузест, розовобуз, розовобузест. „Тях [мъжете] отдавна ги няма в “Цар Калоян„, повечето заминаха на гурбет“, обяснява едра руменобуза домакиня, която стои на площада от сутринта. Тема, 2007, бр. 47 [eа]. Альоша беше по онова време снажен, руменобуз .., пращящ от здраве деветнадесетгодишен юноша. Д. Подвързачов и др., Събр. съч. IX (превод) [eа]. — Искрице ле, сестрице ле, / черноочена, руменобуза, / звездочела, бързонога.. М. Ботунски, РД I [eа].