РУПАЛА̀НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до рупалани, рупаланци; рупски. Единният живот, общата опасност и сродяванията уеднаквили бита на това тъй разнородно общество. Доспатските пришълци му наложили своя рупалански говор, а тези от Якоруда и Разлог — своя бит и мъжката носия. Тр. Керелов, БГС [eа]. Той щеше да ми донесе още и един кат дрехи, рупалански, защото .. панталоните и късото палто освен вреда друго нищо не ми принасяха. З. Стоянов, ЗБВ І, 317.