РУ̀ПОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до рупор (в 1 знач.). В зависимост от начина, по който високоговорителите предават енергията на обкръжаващия ни въздух, те биват мембранни и рупорни. Т. Кръстев и др., СТ, 267. По всички палуби на „Титаник“ се разнесли усилените от рупорните тръби гласове на офицерите. — Всички пътници със спасителни пояси на палубата! К, 1968, кн. 4, 32.


Източник: Речник на българския език (онлайн)