РУС, ру̀са, ру̀со, мн. ру̀си, прил. 1. За коса, брада, мустаци и под. — който е светъл, с бледожълт цвят. Косата ѝ, руса и златна като жълта тинтява .., той виждаше ясно в мисълта си. Елин Пелин, Съч. І, 89. Георги дойде гологлав и бос .. Русите му, редки мустаци .. придаваха на лицето му плах вид. К. Петканов, СВ, 17. Той беше висок мъж, още млад, със съвсем кръгло месесто лице, върху което .. стърчеше напред коравата руса брада. Ст. Загорчинов, ДП, 88. Малкият ми вуйчо .. имаше червендалесто кръгло лице с надвиснали руси вежди и сини очи, скрити дълбоко зад очилата. О. Шурбанова, СД [eа]. Над мен се навежда познато женско лице с меки, руси къдри. Л. Стоянов, Х, 45. Изведнъж тя .. заплака сподавено. Сълзите потекоха по загорелите, покрити с рус мъх ръце. М. Грубешлиева, ПП, 149. Рус перчем. Руси мигли. // За глава — който е с коса със светъл, бледожълт цвят. Черна или руса къдра главица, дълга като коприна коса .. — ето каква е копривщенската жена. Л. Каравелов, Съч. ІІ, 27.
2. За човек — който има коса със светъл, бледожълт цвят; русокос. На средата на масата .. седеше Гаврил, кметът, рус до белота, със сини очи. Елин Пелин, Съч. І, 19. На мястото на чернооката се беше появила една толкова руса хубавица, че Добромир не можеше да ѝ се нагледа. Сл. Караславов, ВА [ea]. Русо дрипаво момченце седеше на земята до стареца. М. Грубешлиева, ПП, 188.
3. Като същ. русия<т> м., русата ж., мн. русите. Човек, чиято коса е със светъл, бледожълт цвят; русокос. Щеше му се да стане [Павел], да стисне ръката на русия и да каже, че вместо обида той е изпълнил душата му с радост. Г. Стоев, 3, 61. Кестенявата разказваше .. как е преминала срещата .., а русата .. изказваше съжаление, че била изпуснала важното събитие. Д, 2008, бр. 10 [еа].