РУ̀СЕНЕЦ, мн. -нци, м. Човек, който е роден или живее в град Русе; русенлия. Запознат едвам преди четири месеца със семейството на Иваница Филович, виден русенец, Стремски се увлече от дъщеря му Драга. Ив. Вазов, Съч. ХХІV, 58. Кореняк русенец, проф. Рефетоф бърза да подчертае, че дядо му — адвокат, също е бил русенец, както и прадядо му, чиито родители били се преселили от Босна. Д, 2005, бр. 110 [eа]. Русенци са честолюбиви хора, живеят със спомена за града като еталон за европейска култура. Кап., 2003, бр. 44 [eа]. Научил от жена си за замисленото, той толкова се възмутил, че отишъл в митрополията и изобличил владиката .. Оттогава между русенци и гръцкия владика мир нямало. Н. Ферманджиев, РХ, 264.