РУСКЍНЧЕ, мн. -та, ср. Момиче или девойка, които по произход са от Русия, жители са на Русия. Бледото девойче бе рускинче, родено в България от несрети като него емигранти. А. Христофоров, О, 103. Днес получих картичка от Енчева: сгодил се за рускинче. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 163.


Източник: Речник на българския език (онлайн)