РУСОКО̀С, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има коса със светъл, бледожълт цвят; рус. Пенка — второто какино Донино момиче — весело русокосо и синеоко момиче — дойде до вратата и първа ме посрещна. Т. Влайков, БСК І, 508. Четиригодишният Михо е едно русокосо, пълничко палаво момченце. Д. Калфов, ПЮН, 126. Сред присъстващите на прожекцията .. бе и милиардерът .., съпроводен от много красива и също толкова млада русокоса жена. Кап., 2007, бр. 15 [eа]. Тук са събрани хора от цял свят: русокоси северняци от далечната и тиха земя на фиордите. Св. Минков, ДА, 106. // За глава — който е с руса коса. От детското креватче се надига русокоса рошава глава. Това е .. нашата Маргаритка. П. Незнакомов, МА, 16.
2. Като същ. русокосия<т> м., русокосата ж., мн. русокосите. Човек, чиято коса има светъл, бледожълт цвят; рус. Русокосата беше към тридесет годишна, едра, снажна, зряла. Др. Асенов, СВ, 119.