РУСТ, ру̀стът, ру̀ста, мн. ру̀стове, след числ. ру̀ста, м. Строит. Архит. Използван при зидария и облицовка на здания дялан камък с грубо обработена или изпъкнала лицева повърхност.
— От лат. rusticus ‘селски, груб’.
