РУ̀СТИКА ж. Строит. Архит. Релефна зидария или облицовка на сгради с руст, лицевата повърхност на който е огладена само около фугите с цел придаване на масивен и строг вид на сградата. Де Фриз се проявява и като архитект, чиито сгради показват богата употреба на рустика .., орнаменти, както и на камък и тухла като строителен материал за фасадите. М. Бичев, АНВ, 338. Паметникът в .. село Поляни е висок пиедестал — рустика. НК, 1958, бр. 8, 3.

— От нем. Rustica по лат. rusticus ‘селски, груб’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)